Войник трябвало да скача с парашут пред комисия. Понеже се бил скатавал през цялото време, той не знаел как се скача. Решил пак да се скатае, бутнал някой лев на пилота на самолета и се договорили оня да пусне с парашута едно чучело, което да падне в едни храсти. Войникът щял да чака в храстите и като паднело чучелото, щял да му вземе парашута, все едно той е скочил. В деня на изпита самолетът излита. На определеното място пилотът пуска чучелото. Да ама като нямало кой да дръпне ръчката за отваряне на парашута, той не се отворил и чучелото се сринало в храстите. Цялата комисия изпаднала в паника, към храсталаците се юрнали лекари, санитари и всички, които присъствали. Преди да стигнат до тях, обаче храстите се разтворили и от там излязал нашия човек. Изтупал прахоляка от униформата и казал: - Кво става с тая армия бе, кви са тия парашути дето не се отварят. Да се изпотрепаме всичките ли искате…

Ако са уцелили сградата, в която сте се укрили и всичко се срутва около вас, направете си свирка за успокоение, докато чакате да ви спасят!

Военен инструктор обяснява на новобранци-шофьори: - Кормилото служи, за да завивате с него наляво, надясно, и на други страни.

Лейтенант крещи на войниците: - Тук има само три правила: "Млъкни!", "Яж!" и "Слушам!". И за да провери дали всички са разбрали, пита: - И така, глупаци, кое е първото правило? Шейсет гърла изревават: - Млъкни, господин лейтенант!

Новобранец се оплаква: - Господин ефрейтор, погледнете само каква униформа са ми дали: панталоните до коленете, ризата до пъпа, ръкавите и те до коленете, ботушите, като ски… Ефрейторът с назидание: - Всичко е наред. Ти си още млад, не разбираш, какво е службата. А истинският войн трябва само с външния си вид да всява страх у врага!

Капитан се обръща към подчинения му войник: - Гледам, редник, че Вие сте прекалено умен. - Кой? Аз ли? - пита войничето. - Ти ами! Няма да съм аз я!

Войникът си мечтае да бъде генерал. Лейтенантът мечтае да е полковник. А капитанът мечтае да стане майор.

Военна комисия, кабинета на хирурга. В кабинета се намира доктор и няколко млади студентки в медицинския институт. По едно време викат доктора на телефона. Той оставя една от студентките да го замества. Влиза един от донаборниците. Изчервена студенката му казва: - Свалете си гащите! Сваля ги той. В момента, в който бъдещата лекарка го докосва по оная работа и тя щръква. Студентката: - Колежке, донесете ми моля една мокра кърпа!… Това продължава няколко пъти. Накрая донаборника не издържа и вика: - Абе, аз тука на донаборна комисия ли съм дошъл или да ви суша мокрите кърпи, бе?

Бисери от Военната академия: 1. И не ми правете такива умни физиономии - не забравяйте че сте бъдещи офицери! 2. Тук не е Англия - копайте по-дълбоко! 3. Командата "Ходом - марш" се изпълнява на бегом! 4. Взимате устава и го преписвате наизуст! 5. Що за свиня е минавала оттук, крава ли що ли..

- Капитане, капитане! - Какво си се развикал бе? - Котвата изплува! - Хм... Не ще да е на хубаво тая работа!

Съобщение на ТАСС: - Тази сутрин в 5:46 свръхмодерен американски самолетоносач бе потопен от айсберг. Капитана на айсберга е повишен в чин.

Старшина към войник: - Редник Иванов, докладваха ми, че снощи сте се върнали съвсем пиян и сте бутали открадната количка от строеж. - Тъй вярно! - Марш в ареста! - Тъй вярно! Но, дали ще си спомните, че в количката бяхте Вие?

Един мъж се гласи да скача с парашут и пита за последно: - Ами ако парашутът не се отвори? - Ее, здраве да е.

Двама новобранци разговарят в казармата по време на почивка. Първият разказва: - Вчера ми се случи нещо интересно. - Говори бързо! - Едва не отнесох наказание, задето влязох да прекарам нощта с жена си. - Уловиха ли те? - Не, но когато пристигнах вкъщи, чух гласове в спалнята. Приближих се безшумно, открехнах вратата и кого виждам? Жена ми с капитана. - И какво стана после? - Имах късмет, че той не ме забеляза…

- Идиоти, защо возите тази котка на танка? - Счупи ни се прибора за нощно виждане.

Старшина Велков строил ротата на плаца и изнася леция: - Сега ще правиме учение. Към нас лети самолет целия от алумин... - От алуминий, господин старшина - се обажда глас от строя. - Кой се обади! - пита старшината. - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... От какво е самолета редник? - От алумин, господин старшина. - Добре. Та, самолета от алумин носи една изядрена бомба... - Ядрена бомба, господин старшина. - Кой се обади? - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... Каква е бомбата редник? - Изядрена, господин старшина. - Добре! Значи, тоя смолет ще пуска бомбата над нас. Какво трябва да напрайме? Тишина. От сроя се чува познат ляс: - Пазиме старшината! - Кой се обади? - Редник Петров, сър. - Две крачки пред строя! Целия строй, легни! Стани! Легни! Стани...

Войник в полагаема отпуска се запознал на танци с едно момиче и тръгнал да го изпраща към къщи. Тъй като войникът през цялото време мълчал, девойката решила да се справи с неловкото положение: - Нека да ти задам гатанка: красиво, бодливо, мирише хубаво. Що е то? - Автомат! - отговорил войника. - Не е, това е роза. Дай сега една по-лесна: в средата жълтичко, листенцата белички. Що е то? - Автомат! - казал войникът след дълъг размисъл. - Не е, това е маргаритка - отчаяно казало момичето - Дай сега една съвсем лесна: зеленичко, квака и скача в блатото. Що е то? След дълго мислене войникът се предал. - Е не знам! - Това е жаба. - Абе и аз се чудя ли чудя, защо му е на автомата да скача в блатото.

Войник обикаля бойното поле след кърваво сражение. Навсякъде трупове, стонове. Внезапно към него се примъква смъртно ранен и го моли: - Моля те, приятел, застреляй ме! Без да се замисля войникът изпразва един пълнител в ранения и бързо продължава напред, а зад гърба му глас: - Мерси, братче…

Двама самураи ци говорили и единият казал: - На бас, че ще ти резна главата без да усетиш! Другия казал: - Не можеш! Първия се приготвил, замахнал - нищо! - Видя ли, че не можа! - казал втория. - Да, да, ама що не кимнеш! - отговорил първия.

Вървят трима ветерани от войната през гора. Единият има рана на глезена, другият е със счупен крак, а на третият са му счупени и двата крака и се движи с инвалидна количка. Стигат до някаква река и трябва да минат от другата страна.. Първо минава този със раната на глезена. На другият бряг той си гледа крака и радостно възкликва: - Тази вода е вълшебна, кракът ми е излекуван! Тръгва вторият. Излиза на отсрещната страна, поглежда си крака и крещи: - Чудо, счупеният крак оздравя! Последен минава този с инвалидната количка. Излиза на срещуположният бряг, оглежда се и казва: - Егати тъпотията! Имам нови гуми на количката...