Петък, 18 септември 2026 | Димитровград Предимно ясно 26°
Влиза в аптеката купувач, купува си каквото трябва и излиза. Щом затворил вратата, аптекарят се разсмива силно. - Какво става? - идва при него другия аптекар. - Знаеш ли, миналата седмица ми се развали чешмата, повиках водопродчик, така оправи нещата, че и от двете кранчета тече топла вода. - И? - Преди малко същия водопроводчик дойде за лекарства срещу настинка...
Професионални 3,819 прегледа
Следващ →

Още вицове

Задават въпрос на участник в "Любовни квартири": - Кое от момичетата избирате? Участникът се замислил... почесъл се... и попитал: - А може ли да се посъветвам с жена ми? - Сине, довечера като илизаш - умната! Е, в краен случай може и русата... Борче към майка си: - Мамо, искам да се оженя! - Още си малък, сине. Още не ти е дошло времето. - Как да съм малък бе мамо? Вече навъртях 40. - Е да, де. Ама нали се разбрахме първо да завършиш осми клас. Един изобретил апарат, на който светвала червена лампичка, ако в радиус от три метра се появи жена, която е в месечен цикъл. За да провери как работи апаратът, той излязъл от къщи, седнал на една пейка в близката алея и го включил. След малко край него минала една жена и лампичката светнала. Минала втора - лампичката не светнала... По едно време минали прегърнати младеж и девойка. Лампичката веднага светнала. "Брей, помислил си изобретателят, тоя ще се опитва да направи нещо, а момичето няма да му даде! Я да го предупредя!" - Младеж, може ли за малко! - извикал той, а когато оня приближил, продължил тихо - Много ми е неудобно да ти кажа, но твоето момиче е в мензис! - Какво, личи ли ми? - попитал младежът и взел да трие с ръка устните си... Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах. - Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай. Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й. И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.