Вицет — Димитровград

Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах. - Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай. Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й. И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.

Черен хумор 03.10.2017 2,979 прегледа

Следващ →

Още вицове

Истинска случка от времето на старата "Всяка Неделя" Влиза жена в детски магазин и пита продавачката: "Случайно да имате Пинко Розовата Пантерна, ама в синьо, че е за момченце?" Когато Господ е произнесъл “Да бъде светлина”, Бойко Борисов му отвърнал: “Кажи моля!” Шефа до служител: - Не искам никакви недомлъвки. Нека всеки казва, каквото мисли, даже да му коства работата... Постъпило е предложение депутатите вече да не се заклеват с ръка на Библията, а с ръка на детектора на лъжата. (а и така да говорят от парламентарната трибуна) Няма нищо по-приятно от усещането за изпъленен съпружески дълг, даже и ако по погрешка си изпълнил дълга на някой друг.