Яростни горски пожари вилнеели в Антарктида преди 75 милиона години, когато динозаврите все още бродели по Земята, установи ново проучване.
През късния период на Креда (преди 100 милиона до 66 милиона години), един от най-топлите периоди на Земята, остров Джеймс Рос на Антарктида е бил дом на умерена гора от иглолистни дървета, папрати и цъфтящи растения, известни като покритосеменни растения, както и на множество динозаври.
Но това не било пълен рай. Древни палеопожари изгорили части от тези гори до въглен, оставяйки след себе си остатъци, които учените сега са намерили и изследвали.
"Това откритие разширява знанията за възникването на растителни пожари през Креда, показвайки, че подобни епизоди са били по-чести, отколкото се е предполагало преди", казва водещият изследовател Флавиана Хорхе де Лима, палеобиолог от Федералния университет на Пернамбуко в Ресифи, Бразилия.
Находката бележи първото записано доказателство за палеопожар на остров Джеймс Рос, част от Антарктическия полуостров, който сега се намира под Южна Америка.
Откритието добавя доказателства, че спонтанните пожари са били често срещани в Антарктида през преди около 84 милиона до 72 милиона години. През 2015 г., в отделно проучване, изследователите документираха първите известни доказателства за горски пожари от епохата на динозаврите в Западна Антарктида, според проучване в списание Palaeogeography, Palaeoclimatology, Palaeoecology.
За новата работа международен екип от учени анализира фосили, събрани по време на експедиция през 2015-2016 г. в североизточната част на остров Джеймс Рос. Тези вкаменелости съдържат фрагменти от растения, които приличат на остатъци от въглен, изветрили се през последните десетки милиони години.
Фрагментите от въглен са малки, най-големите са тънки като хартия парчета само 19 на 38 милиметра. Но изображенията на сканиращ електронен микроскоп разкриха тяхната идентичност - тези вкаменелости вероятно са изгорени голосеменни растения, вероятно от ботаническо семейство иглолистни дървета, наречени Araucariaceae, установиха изследователите.
Интензивните горски пожари са чести и широко разпространени през късната Креда, въпреки че повечето от доказателствата за тези пожари се намират в Северното полукълбо, с няколко документирани случая в Южното полукълбо в днешните Тасмания, Нова Зеландия и Аржентина, казват изследователите.
През късната креда суперконтинентът Гондвана се разпада, оставяйки места като Антарктида по-изолирани от преди. Този район без лед имаше много източници на запалване, включително удари на мълнии, огнени топки от падащи метеори и вулканична активност, както и запалителна растителност и високи нива на кислород, които помагат на пожарите да се разгорят, отбелязват изследователите.
"Антарктида е имала интензивна вулканична активност, причинена от тектониката през Креда, както се предполага от наличието на изкопаеми останки в пластове, свързани с падането на пепел", пишат изследователите. "Вероятно е вулканичната активност да е запалила горския палеопожар, който е създал дървените въглища, докладвани тук."
Сега изследователите търсят нови доказателства за палеопожари на други места в Антарктида.
Изследването е публикувано онлайн на 20 октомври в списанието Polar Research.
