Петък, 20 ноември 2026 | Димитровград Разкъсана облачност 19°

Дърветата помнят! Тайната кога е паднал Вавилон е разгадана след хиляди години

1,054

Годишните пръстени на древни дървета, звездобройците, които са следели Венера, и един вулкан в Аляска сочат една и съща година: около 1587 г. пр. Хр.

Вавилон  е градът на звездобройците и царете, чието име и днес звучи като легенда. Хиляди години историята пази една негова тайна: кога точно е паднал. Сега отговорът идва от най-неочакваните свидетели – дърветата, планетата Венера и един вулкан на другия край на света, в Аляска.

Международен екип от учени е намерил нови доказателства, които позволяват датата да бъде определена много по-точно. Изследователите съчетават анализ на годишните пръстени на древна дървесина, археологически находки и следи от мощно вулканично изригване. Резултатите са публикувани в научното списание PNAS, а за тях съобщава Archaeology Magazine.

Денят, в който светът се промени

Падането на Стария Вавилон е един от повратните моменти в историята на човешката цивилизация. Градът е превзет от войските на хетския цар Мурсили I и така завършва Старовавилонското царство – времето на династията на Хамурапи, царя на прочутия законник.

Но кога точно се е случило това? Десетилетия наред учените спорят. Историците предлагат няколко варианта – висока, средна, ниска и ултраниска хронология. Разликата между тях не е малка: тя размества датите на цели епохи, и то не само в Месопотамия.

Какво разказват дърветата

Екипът, воден от Шарлот Пиърсън от Университета на Аризона, изследва дървесина от археологически обекти в Анатолия, на територията на днешна Турция. Всеки годишен пръстен е като малка капсула на времето. Учените измерват радиовъглерода в отделните пръстени и ги сравняват с дървета с точно известна възраст. Така подреждат летопис, който обхваща повече от 13 века – от 2072 до 744 г. пр. Хр.

Още улики дават дървените греди на древни дворци, които могат да бъдат свързани с писмени документи по асирийския календар. Така учените установяват кога са строени два дворца – около 1837–1836 и около 1778 г. пр. Хр.

Венера, пепелта и вулканът

Следва най-поетичната част от разследването. Вавилонските звездобройци грижливо са записвали наблюденията си над Венера. Имало е години, в които планетата е била необичайно трудно видима, сякаш небето е било забулено. Учените предполагат, че причината е прах и пепел в атмосферата след вулкански изригвания.

Най-убедителното съвпадение е с мощното изригване на вулкана Аниакчак в Аляска около 1628–1627 г. пр. Хр. – едно от най-големите изригвания през последните 4000 години. Небето над Месопотамия е помътняло заради огън, избухнал на хиляди километри оттам.

1587 година преди Христа

Когато сглобяват всички парчета от пъзела, учените стигат до извода, че доказателствата най-добре отговарят на т.нар. средно-ниска хронология. Според нея Вавилон е паднал около 1587 г. пр. Хр.

Дърветата разказват и още една драма. Анализът на дървесината разкрива дълга суша в региона между 1228 и 1188 г. пр. Хр., особено жестока в годините 1194–1192 г. пр. Хр. Две години по-късно хетската столица Хатуша е разграбена и опожарена. Изследователите предполагат, че климатът може да е ускорил залеза на империята – същата, чийто цар векове по-рано е превзел Вавилон.

Според Пиърсън и колегите ѝ съчетаването на годишни радиовъглеродни измервания с данни от други науки ще помогне да бъдат уточнени датите и на други периоди от древната история. Дърветата помнят. Трябва само да знаем как точно да ги попитаме.

Сподели

Коментари в сайта (0)

Все още няма коментари. Бъди първият!

Вход