Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Ясно небе 24°

Всички категории

Иванчо се прибира един ден в къщи и отива при дядо си да му се похвали: - Дядо, на обяд помогнах на една баба да пресече улицата. - Браво бе, Иванчо, заслужи си 1 лев. На другия ден Иванчо отива отново при дядо си, но този път води и Марийка: - Днес двамата с Марийка помогнахме на една баба да пресече улицата. - Браво и на двама ви, заслужихте си по 1 лев. Марийка си тръгнала, Иванчо и дядо му останали на саме и дядото попитал: - Днешната баба толкова зле ли беше, че двамата трябваше да й помагате? - Не, просто бабата се дърпаше...
Оценка 0 от 0 гласа
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОВЦАТА 1. ПРАВА: Овцата няма никакви права. 2. ЗАДЪЛЖЕНИЯ: Овцата е длъжна винаги да е къдрава. Овцата е длъжна да готви, да чисти, да пере и да обслужва Овена, шилетата и агнетата. Овцата е длъжна да дава вълна, мляко и месо при поискване от страна на Овена. Овцата е длъжна да не се дели от Семейството. Овцата е длъжна да мълчи. Овцата е длъжна винаги да се подчинява на Овена. Овцата е длъжна да търпи роднините и приятелите на Овена. Овцата е длъжна да боготвори Овена и да няма друг Овен освен Него. Овцата е длъжна да бъде точно Овца, а не друго животно.
Оценка 0 от 0 гласа
Зайко Байко отива за бира и пред магазина вижда голяма опашка. Свиркайки си той застава най-отпред. От опашката възмутена се обажда Кума Лиса: - Защо се пререждаш, Зайо Байо? Той отговорил: - Я, ела зад ъгъла! Отишли заедно и след малко заекът, подсвирквайки си, отново застанал на чело. Същото се повторило и с Кумчо Вълчо. Нарежда се Зайо отново най-отпред и чува рева на Баба Меца. - Ей, Зайо, защо се пререждаш! Заекът отвърнал: - Я, Мецо, ела с мен зад ъгъла! Свили те зад ъгъла, а там гневно ги посрещнал горският змей: - Стига мезе! Къде е бирата?
Оценка 0 от 0 гласа
Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванайсет деца. Когато станала на шейсет, мъжът й починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба. На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал: - Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха. Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него: - Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща? - Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.
Оценка 0 от 0 гласа