Четвъртък, 15 октомври 2026 | Димитровград Облачно 16°

Всички категории

Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!
Оценка 0 от 1 гласа
Един човек минава по улицата и подире му папагал вика: - Ей, маркуч! Човекът се обръща, вижда папагала и после продължава по пътя си. На другия ден същия човек се облича добре, така че никой да не го познае и минава по същата улица. Папагалът пак се провиква: - Ей, маркуч, какво правим днес? Човекът се ядосва, отива при собственика на папагала и пита дали може да го откупи и колко струва. Собственикът отговаря, че струва 10 000. Човекът го откупува и като се прибира у тях слага папагала в един чувал и почва да блъска чувала по стената, да скача върху него, да го налага с тояга и това продължава 10 минути. Накрая пуска папагала и той замаян казва: - Егати, имаше 10-минутно силно земетресение и само аз и маркуча оцеляхме...
Оценка 0 от 0 гласа