Понеделник, 26 октомври 2026 | Димитровград Облачно 21°

Всички категории

Един бедняк помолил моллата да почете над бащиния ме гроб и му дал 10 монети. Дошъл моллата, почел 10 минути и се наканил да си тръгва, когато дошъл един богаташ и казал: - Молла, почети и на гроба на баща ми. - и му дал 100 монети. Моллата отишъл да чете, и чел, чел, и така половин час. Беднякът го попитал: - О молла, ти почете на бащиния ми гроб 10 минути, а на неговия половин час, как да разбирам това? Моллата: - Слушай, баща ти беше умен човек, един път като му кажех нещо, той всичко разбираше, а на неговия баща трябваше все да му повтарям.
Оценка 0 от 0 гласа
Тича си лисицата през гората и вижда - вълкът, опечален и намръщен. - Кво става, Вълчо? - Ходи до онзи храст и сама ще разбереш. Отива лисицата до храста. Зад храста седи ламята Спаска. Ламята казва: - Дааа, ти коя си? - Ами лисицата... - Такаааа, записваме - ли-си-ца-та. Утре ела в 12.00, да те изям. Въпроси има ли? - Не.... Върви лисицата по пътеката и реве. Среща мечката. Пратила я и нея при храста. С мечката се случило същото, само че й дали друг час за изяждане. Върви мечката из гората, гадно й е.....По едно време срещнала заека. Решила, да го прекара и него. Пратила го при храста. Тича заекът при храста. - Кой си ти? - пита ламята. - Заекът. - Такаааа, записваме - за-е-к. Утре в 17.00 да си тук, за да те изям. Въпроси, има ли? - Има - може ли, да не дойда? - Може, за-драс-квамееееее...
Оценка 3.5 от 2 гласа
Каубой язди из прерията и изведнъж се обажда вътрешният му глас: - Спирай коня! - Ама защо… ама как… - спори известно време с гласа, но все пак спира. - Слизай на земята. Слиза. - Взимай лопатата и копай. Копае, копае, копае… Каталясва, иска да спре, но гласа настоява. Изкопава дълбока дупка и внезапно намира в нея торба злато. - Добре, сега мятай торбата на коня и потегляй към реката. Отиват до реката. - Сега намери най-дълбокия вир и хвърли торбата в него. Поучен от опита си, каубоят хвърля златото във вира и пита вътрешния глас: - Е, и сега? - Егати кефа, слушай как бълбука само!
Оценка 4 от 1 гласа
Наредили се всички животни на опашка пред горската бакалия и чакат. По едно време заекът скок–подскок и най–отпред. Лъвът го хваща, хвърля го накрая на опашката и му казва: – Няма да се пререждаш! Заекът става, отръсква се и пак скок-подскок - най-отпред. Лъвът пак го хвърля накрая на опашката. – Няма да се пререждаш! И така - още три четири пъти. Лъвът за последен път го хвърля накрая на опашката. Тогава заекът казва: – Ако лъвът още веднъж ме хвърли, няма да отворя бакалията!
Оценка 0 от 0 гласа
Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема: - Ей, да знайте какъв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра - не трепвам, вече е на 10 метра - не трепвам, вече е на 1 метър - вадя колта и го застрелвам право в челото. Вторият каубой подема: - Ей, ама да знайте, че и аз съм много корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, няма да му цепя басмата я. Другите, обаче, около 50 хъшлака, ми се нахвърлят. Аз, обаче, не се давам. Обградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване. Първият и вторият каубой погледнали към третия, съвсем естествено очаквайки и той да разкаже що за пичага е. Той, обаче, нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с оная си работа.
Оценка 0 от 0 гласа