Събота, 10 октомври 2026 | Димитровград Предимно ясно 18°

Всички категории

Зайо Байо си тичал през гората и срещнал Кума Лиса, която се готвела да пуши трева и й казал: — Лисо остави тия отрови, а тръгвай с мене да тичаме за здраве. Лиса веднага хвърлила joint-а и затичала. Срещнали Кумчо Вълчо, който се готвел да смърка кока и Зайо му казал: — Вълчо, хвърляй тия отрови, а тръгвай с нас да тичаш за здраве. Кумчо Вълчо – и той. Хвърлил коката и затичал. Срещнали Баба Меца която се готвела да си вкарва хероин. Зайо й казал: — Мецо, хвърляй тия отрови и тръгвай да тичаш с нас. Баба Меца също затичала. Видял ги лъвът и се зачудил какво става. Попитал гаргата: — Гарго, що тичат тия като луди бе? — Абе Зайо пак се е напушил и се ебава с другите.
Оценка 0 от 0 гласа
Събрал шефа на борците всички свои подчинени и им казва: — От утре искам да ми разхождате питбула, и да внимавате да не му се случи нещо защото някой каже ли ми че му се е случило нещо ще го правя да умира. Взели те кучето и започнали да се редуват да го разхождат и да се грижат за него. Но не щеш ли, един ден го блъснала една кола. Събрали се всички мутри на съвет да обсъдят как да кажат на шефа си, че кучето е умяло. Мислили, мислили и накрая един от тях казал: — Момчета аз, ще се оправя със шефа. Отива той на другия ден при шефа си и го пита: — А бе шефе, питбула много странно гледа! — Що бе да не е умрел!?! — Шефе, ти го каза…
Оценка 0 от 0 гласа
В завод за алкохол умира щатният дегустатор и пускат обява, че търсят нов. Явява се алкохолик, окъсан, мърляв… Директорът на завода се чуди как да го отпрати. Правят му тест. Дават му чаша, той опитва и казва: — Червено вино, мускат, тригодишно, северен склон, отлежало в метални цистерни. — Правилно. Друга чаша. — Червено, каберне, осем години, югозападен склон, дъбови бъчви. — Правилно. Директора се вижда в чудо и намигва на секретарката си да направи нещо. Тя носи чаша с урина. Алкохоликът опитва: — Блондинка, 26-годишна, бременна в третия месец. И ако не ме вземете на работа, ще кажа от кого!
Оценка 0 от 0 гласа
Един човек един ден седнал в един бар. До тук нищо странно, но със себе си той водел един щраус и едно мокро до кости коте. Седнал човекът на бара и си поръчал уиски. Изпил го и заплатил за него точно сумата, която барманът цитирал. До тук, колкото и да е странно, все ще се преживее, но с тия точни пари… барманът започнал да се нервира. След като на няколко пъти човека плащал ама съвсем точна сума, барманът не издържал и го попитал: — Абе к’ъв cи ти, бе? Не стига, че си водиш в заведението и щрауса и котката ами и на ‘сичкото отгоре 10 стотинки бакшиш не остави поне веднъж… — Офф – въздъхнал човекът – наскоро хванах златната рибка. Сторило му се на бармана, че нещо няма връзка, но като чул за златната рибка и се оживил: — И к’во си поръча? — Ами не виждаш ли – дългокрако пиленце, с мокро котенце и всичко да ми е точно…
Оценка 0 от 0 гласа