Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Облачно 26°

Тъщи

Пожар. Насъбрала се тълпа. Всички гледът как мъжът самоотвержено спасява семейството и покъщнината си: Влиза в горящата къща и изнася на ръце двете си деца. Влиза и изнася жена си. Влиза и изнася телевизора. Влиза и изнася стереото. Влиза и нищо не изнася. Влиза и нищо не изнася. Влиза и нищо не изнася. Един от зрителите го спрял и го питал: - Ти луд ли си? За какво само влизаш в огъня като нищо не изнасяш? - Абе, обръщам тъщата.
Оценка 3 от 3 гласа
На един човек му писнало от тъща му и я убил. Адвокатът, който го защитавал пред съда му казал, че за това деяние ще му дадат вероятно доживотна присъда, но ако убие и неговата тъща (на адвоката) ще му издейства условна присъда. Така и станало; човекът убил адвокатската тъща, а адвоката уредил условната присъда. След края на делото, съдията, който познавал адвоката от по-рано го извикал при себе си и го попитал какъв му е обвиняемия, че го е защитавал като роден брат. Адвокатът му обяснил каква е работата. Тогава съдията казал: - А бе, защо не ми каза по-рано. Да беше убил и моята тъща, пък щяхме да си го оправдаеме човека.
Оценка 5 от 1 гласа
Нещастен зет решил да се отърве от тъща си. - Гледай само да не те осъдят - посъветвали го приятели. - За да изглежда като злополука, купи й един москвич на старо - ще се пребие с него. След няколко дни тъщата потрошила москвича, но без даже да се натърти. - Ще ти трябва нещо по-бързичко - рекли приятелите. - Вземи една лада, сигурна работа! След три дни срещат нещастния зет - печален. - Какво става? - И ладата потроши! А на нея - нищо! - Братче - рекли добрите приятели, - ще трябва да се бръкнеш - вземи един ягуар, да ти е мирна главата! След още три дни срещнали вече бившия зет - целият в траур, но ухилен до ушите. - Изяде я! - викнал отдалече. - Три дни я яде, ягуарът му с ягуар, но до шушка я изяде.
Оценка 5 от 1 гласа
- Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! - Не! Сбъркали сте! - А-а-а! Много ви моля да ме извините! - Няма нужда! Случва се! - Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте...
Оценка 0 от 1 гласа