Петък, 9 октомври 2026 | Димитровград Разкъсана облачност 23°

Любими Герои

Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!
Оценка 0 от 0 гласа
Светско общество. Вечеря. След втората бутилка шампанско поручик Ржевски се изцепва на висок глас: - Дами и господа, отивам да се изпикая! Седяща до него, Наташа Ростова поучително му прошепва: - Но поручик, но как може така да се говори? Като образован и културен човек следва да кажете: "Отивам да погледам звездите". След като сконфузено се поправил, Ржевски излязъл. Пет минути по-късно се връща и протяга веднага ръка към пълният с искряща течност бокал. Неспособна да потисне женската си природа, Наташа Ростова казва: - Поручик, а Вие поне да си бяхте измил ръцете! Поручикът невъзмутимо: - О, не се притеснявайте, мадам! Телескопа го държах с другата ръка...
Оценка 0 от 0 гласа