Петък, 9 октомври 2026 | Димитровград Предимно облачно 26°

Любими Герои

Една блондинка все й викали че е много тъпа и тя решила да си боядиса косата черна да не си личи че е руса. Боядисала я тя и един ден както си карала колата едно стадо овце минавало по шосето. Тя спряла колата и казала на овчаря: - Ако позная колко овце имаш в стадото си ще ми дадеш ли едно агне? Тая не може да знае колко овце имам помислил си той и казал: - Добре ако познаеш ще ти дам което агне си избереш. - Ами имаш петдесет и две овце в стадото. - казала дамата. Овчарят останал като гръмнат защото тя оцелила точният брой на овцете му. - Не мога да повярвам ти позна думата си е дума, вземи което агне си избереш. - казал той. - Искам това игривото. - казала тя, взела едно агне и го понесла към багажника на колата си. - Овчарят я поогледал и и казал: - Ами става ли ако аз позная естествения цвят на косата ти да ми върнеш кучето обратно?
Оценка 0 от 0 гласа
Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!
Оценка 0 от 0 гласа
Двама чукчи уловили морж. Хванали го те за опашката и започнали да го влачат по снега към дома. Зъбите на моржа се забивали в снега, от чукчите се леела пот и се придвижвали много бавно. Тогава ги срещна един руснак и им казал: -Ей, абе хванете го това животно за главата и така го влачете, ше ви бъде по-лесно. Послушали го те, хванали моржа за главата, опашката се плъзгала по снега и те не усещали товара. Тогава единият казал: -Ама този руснак е много умен, виж как взе да ни спори пътя. А другия отговорил: -Ами, умен. Не виждаш ли, че пак стигнахме океана?
Оценка 5 от 1 гласа