(В час по Литература) - Ще взема един нож и ще те обеся.

Един борец хванал златната рибка и какво направил с нея: - Претопил я и си направил ланец.

В час по география, ученичка: - Леле... Много съм тъпа! Учителят: - Без изблици на такава честност!

Един борец се наредил пред автомат за кафе. Пуска една монета и взима кафе, пуска монета и взима кафе. Станала голяма опашка, хората започнали да негодуват, а борецът се обърнал и казал: - Докато печеля ще играя!

Два-три часа преди началото на феста - групите се подготвят, озвучителите редят апаратура и правят проби. Нашият герой (басистче!) прави индидуален саундчек насаме с бутилчица ракия, разбирай пие докато има, след което се смесва с тълпата. В един момент от сцената се чува нещо страшно - басиста свири сола. С дистер. Сам. Останалите от бенда се притесняват и барабаниста се качва на сцената да види какво става. - Какво правиш, бе? Онзи се обръща и казва (сърдито): - Виж какво, айде свирете малко по-силно, щото почти не ви чувам!

Бирчед бирчед спри коня да пикае талигата.

- Един мъж твърдял, че е бил наритан два пъти от Чък Норис, но това е опровергано като невярно - никой не може да оцелее след първия ритник.

Двама души си говорят: -Абе, можеш ли да познаеш какво е това-мъничко червеничко и мирише на нафта? -Ами не мога,какво е? -Ягода! -Как така ягода бе. -Абе ти ли ше ми кажеш с какво да си пия ягодите!!!

Пулсът на Бойко Борисов се измерва само по скалата на Рихтер.

На две куки им се бъгнала сирената на колата. Показали се през прозорците и единят започнал да вика: - Иу-Иу-Иу... А другият: - Синьо, синьо, синьо...

Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…

Ако ти звъни Чък Норис, червената слушалка на телефона не работи!

На улицата на една жена и станало лошо, припаднала и почнала да се задушава. Струпват се около нея хора в паника, притичва един мъж невзрачен на вид, взима от някой пластмасова бутилка от "Кока-кола" срязва и гърлото и го пъха в устата на жена и почнал да диша в него. Жената започнала да диша, съвзела се. През това време пристигнала "Бърза помощ" и докторът попитал мъжа: - Вие доктор ли сте? Мъжът се почесал по главата: - Аз съм водопроводчик, но съм гледал всичките серии на "Спешно отделение"...

Не всички, на които Чък Норис е ядосан са били убити, някои са успели да избягат - наричаме ги извънземни.

Губя си времето в нета, защото тук е най-просторно.

Василий Иванич и Петка се договорили, че ако Петка познае в коя ръка Василий Иванич държи бутилката - ще я изпият, а ако не ще я строшат. Петка: - В лявата! - Мисли, Петка, мисли!

Ако Ви болят петите.. Намажете се с АнтиНепукоПетин

- Другите галактики съществуват, защото хората там се страхуват да живеят на една планета с Чък Норис.

Из полицейската сводка: "Днес в пощенската станция бе открит предмет, приличащ на бомба. Веднага бе извикан специализиран полицейски отряд, който взе необходимите мерки. Предметът вече не прилича на бомба."

Алберт Айнщайн умира и пристига на небето. Тъй като е VIP, посреща го самият Господ: - Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, каква велика формула измисли! А Айнщайн казва: - Остави я моята формула, аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула, онази, по която направи човека. Дай да я видя, моля! Господ се дърпа: - Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова... Но след дълго настояване на Айнщайн, Господ му подава едно смачкано листче: - Ето я тази формула. Айнщайн чете внимателно, изведнъж се сепва и казва: - Но, Господи, тук има грешка?! - Е, точно това, де...