Ето и някои смешни наименования на марки вино по света: "Дебело копеле" "Превъзходно кърваво бяло" "Мерилин Мерло" "Запасите на Санта Клаус" "Бастисай бъчвата" "Сладки прасенца" "Под масата" "Върху каучуковото дърво" "Вампирско Мерло"

"Най-несправедливото нещо в живота е начина по който свършва. Егати, животът е труден. Отнема голяма част от времето ти. И накрая какво получаваш? Смърт! Какво е това, някаква премия? Мисля, че жизненият цикъл е обърнат наопаки. Първо би трябвало да се умира, да се отметне това от графика. След това отиваш да поживееш в старчески дом. Оттам те изритват, защото си прекалено здрав. Отиваш и си получаваш пенсията. След това, при започване на работа, за възнаграждение получаваш златен часовник на първия работен ден. Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се наслаждаваш на пенсионирането. Пиеш, веселиш се и се подготвяш за гимназията. Стигаш до началното училище, ставаш дете, играеш си, нямаш отговорности, ставаш бебе, после влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца в луксозна обстановка с централно отопление, джакузи, румсервиз на почукване, и накрая свършваш като оргазъм. Амин!"

Турист е впечатлен от разкошната дълга брада на един селянин. Пита го: - О, как успяхте да си пуснете такава хубава и голяма брада? - Когато жена ми за един рожден ден ми купи нова електрическа самобръсначка, аз иэхвърлих стария си бръснач. - И какво се случи с електрическата самобръсначка? - Нищо, чакам да прокарат ток в селото ни...

В купето старец изважда лула от джоба си: - Ще възразите ли, ако запуша? - Чувствайте се като у дома си! - отговаря седяща до него пътничка. - Добре - въздъхва старецът и прибира лулата в джоба си...

Двама умрели се срещнали в рая и единият попитал: - Ти от какво си умрял? - От замръзване. - Аз пък от яд. - Е, как? - Ами прибирам се и гледам жена ми седи гола и дрехи навсякъде, и почвам да търся кой е тук, ама не го намерих и... - Идиот! Ако беше отворил хладилника сега и двамата да бяхме живи!

Мъж споделя с приятел: - Вчера щателно изучих родословното дърво на моя Златен ретривър за последните 300 години. най- хубавото е, че той не може да чете, иначе щеше да се наложи всяка сутрин да му да му нося в-к "Таймс", кафето и домашните чехли до колибката...

Между престъпници: - Закъсал съм го. Ще ми трябват фалшиви документи за самоличност. - Ти в ред ли си? Знаеш ли колко са скъпи!? По-добре си плати да ти сменят името и ЕГН-то...

Говорят си три приятелки: - Момичета, а ако се окажете на необитаем остров с мъж, кой бихте избрали? - Аз бих избрала Джони Деп, - казва едната. - Аз бих избрала Брад Пит, - казва втората. - А аз бих избрала симпатичен общопрактикуващ лекар с хоби лов и риболов. А вие ще умрете.

Преди години не са се произвеждали превразки и тампони в България и жените са използвали памук и други... Във аптеката са се наредили 6 жени и чакат да си купят памук, минава един дядо и за да заговори едната жена я пита: - Какво продават тука? - Кори за баница! - отговаря му грубо жената. Наредил се и той и когато дошъл неговия ред аптекарката го питала: - Кой размер? - От къде да знам колко голяма е тавичката на жена ми...

Учителката връща контролните по математика. Към Георги се обръща с думите: - Надявам се, че следващия път няма да препишеш от Даниела. - Разбира се, госпожо - обещава уличеният в измама. - Само ми кажете как да позная кой друг е решил правилно задачите.

През ноемви, вечерта в парка седнали Джон и Мери. По някое време Мери въздиша: - Ех, Джон колко съм нещастна! Никой не ме обича, никой не мисли за мен и ужасно ми е студено. - Мери, не си права. Родителите ти те обичат, добрия Бог мисли за нас всички, а колкото до това, че ти е студено, направи като мен - сложи си ръцете под задника!

Срещат се две самотни приятелки и споделят житейски опит. Едната казва: - Аз добре се приспособих. Поканвам мъж на гости, той ми носи шампанско, цветя, бонбони и прочие. Добре си изкарваме вечерта. Под леглото си съм монтирала бутон, свързан със звънеца на входната врата. И в момента, в който си легнем в леглото, аз го натискам. Чува се звън, и аз изплашено викам: "Мъжът ми се прибира!" А гостенинът изскача с дрехите под мишница през прозореца. Посмели се приятелките и се разотишли. След половин година се срещат. Този път разказва другата: - Реших да направя като теб. Тъкмо си легнахме, натискам бутона и крещя: "Мъжът ми се прибира!", а пичът - ХОП! - и се парализира. Половин година вече лежи вкъщи, вчера каза първите си думи. - Какви? - Къде е мъжът ти, кучко?

Аграрна комисия с "n" на брой членове, разследват загубите на намираща се в близост до военно въздушна база кооперация. Вървят из нивите и агронома се оплаква: - Абее. Имаше марокански скакалци, сушаааа... - и точно в тоя момент до тях тупнал един пишман - парашутист, чийто парашут не се отворил и агронома: - А, па ей от тоя, бял ден не видяхме...

Едно момиче пита приятелката си: - Кажи какво да направя, че Иво да мисли непрекъснато за мен? - Вземи на заем колкото се може повече пари от него и не ги връщай!

Срещат се двама приятели: - Представи си значи, моята годеница ми върна пръстена и ще се омъжва за друг. Искам да разбера къде живее! - За какво ти е? Ще се биете ли? Я по-добре забрави просто! - Ти пък! Просто искам да му продам пръстена...

- Ало, цирка ли е? - Да. - Трябват ли ви изроди за представление? - Да, защо? - Ами аз съм с две глави, на едната имам три уши, на другата четири очи... - Добре, ще те вземем. - Значи, да вземем да се видим? Ще ви чакам утре в 10.00 при часовника на гарата. За да ме познаете, ще нося списание в лявата ръка.

Сизиф бута камъка нагоре към върха, като стигне там камъка се търкаля по склона чак до долу, и после пак го бута нагоре......и това се повтаря нон стоп .Долу под върха стои Едип и го наблюдава. По едно време Едип не издържал и започнал да дава съвети: -Абе,Сизифе, защо като дотътриш камъка до върха, не го подпреш отдолу с един по-малък камък, та да не пада обратно долу? А Сизиф навъсено отговаря: -Абе, Едипе, що не си е..ш майката?!?

- Приятели, някой от вас разбира ли от растения? Полях здравеца, какво да правя? - Много вода ли му сипа? - Съседите отдолу казват, че е много.

Корабокрушенец закъсал на необитаем остров. След няколко години самота гледа - на хоризонта кораб. Почва да подскача от радост, от кораба пращат лодка до острова. В лодката - двама моряци и един куп вестници. Казват му: - Капитана поръча да ти дадем тези вестници да ги прочетеш, и като ги изчетеш сам да си решиш дали искаш да те спасяваме.

Пътува един с колата си. Изведнъж чува вътрешния си глас: "Спри и копай тук!" Спира, копае, копае...намира една торба със злато. Продължава си нататък, вътрешният глас пак се обажда: "Хвърли торбата в морето!". Мъжът си мисли:"Сега ще изплуват десет торби." Нищо не изплува! А вътрешният глас: "Видя ли, как избълбука?!"