Четвъртък, 29 октомври 2026
|
Димитровград
13°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Спорт
Димитровград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Преди изборите си говорят двама: - Като се събудя и ако ми е надясно ще гласувам за десницата, а ако ми е наляво - за левицата. - А ако ти е напред? - Дреме ми тогава за изборите!!!
Прочети още подобни вицове
26.10.2026
25.10.2026
10.10.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Човекът е мярка за всички неща.
Бисери
03.10.2017
3,874 прегледа
Следващ →
Още вицове
Мъж отишъл при хирург. - Докторе, не се живее! Членът ми вече стига до петите, съкратете го до нормални размери. - Добре. Влизайте в операционната. Сложили го на масата, направили му упойка и се сетили, че са забравили да попитат човека, къде точно да режат. Извикали една жена хирург, тя да прецени. Повъртяла се тя около пациента, гледала, цъкала с език и накрая казала: - Знаете ли, защо да повреждаме хубавия атрибут? Я дайте по-добре да му удължим краката.
"- След като изкачите хълма на третото склонение, пред вас ще се покаже необятната равнина на латинския език..." Преподавател в СУ по латински език
- Искам да имам толкова пари, че да мога да си купя самолет. - За какво ти е самолет? - Самолет не ми трябва. Искам да има толкова пари...
Войник и студент се жалват един на друг. Студентът: - Друже, друже, ти паяк ял ли си? А войникът му отвърнал: - Друже, друже, а ти паяк ебал ли си?
Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк - Ела при мен - каза вълкът. Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот. - Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще. Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.