Един човек срещнал свой приятел и го поканил на гости.
Тръгват заедно и когато пристигат още от вратата тъщата го посреща взема му палтото, кани ги да влязат в хола и да се настанят. През това тъщата носи чехли и ги нахлузва на краката на зет си.
Приятелят много учуден от ситуацията пита:
— Какво я правиш тази женица, биеш ли я нещо, че е толкова послушна?
— Не, нищо подобно. Питай я ако искаш… Гостът съответно попитал:
— Защо е цялата тази любезност?
— Ами как да кажа… – започнала тъщата – … отначало, когато младите се нанесоха много се радвахме; момчето е добро, здраво, справедливо и спокойно – нали работи като футболен съдия. Имахме котка, но тя нещо не го харесваше много много и още първата вечер го надраска с нокти по крака. Той нищо не каза, само извади от джобчето си един жълт картон, вдигна го и после го прибра. И така всичко си продължи спокойно. След два дни докато зет ми гледаше телевизия, обаче, котката скочи върху него и го надраска по рамото. Той пак реагира много спокойно – извади жълтия картон и го вдигна. Но една вечер котката скочи върху лицето му и го одраска. Тогава той вдигна червен картон и на сутринта намерихме котката обесена на тавана… — Тази история е много тъжна, но не разбирам какво общо има с това да си толкова любезна със зет си.
— Ами аз вече имам два жълти картона…
В самолета стюардесата се обръща към пътниците със следното съобщение:
- Трябва някой да се жертва и да скочи, за да се уравновеси самолета.
Изправил се един Англичанин изтупал въображаем прах от палтото си и казал:
- Дядо ми е бил джънталмен, баща ми е бил джънталмен и аз съм джънталмен и скочил.
След половин час стюардесата пак се обръща към пътниците със същото съобщение.
Става един американец и казва:
- Дядо ми е бил кавалер, баща ми е бил кавалер и аз съм кавалер и скочил.
След два часа стюардесата пак се обръща към пътниците със същото съобщение.
Става един българин и казва:
- Дядо ми е бил хайдутин, баща ми е бил хайдутин и аз съм хайдутин, хванал един турчин и го метнал от самолета.