Имало едно време четирима, които се казвали Всеки, Някой, Кой-ли и Никой.
Винаги, когато имало някаква важна работа за вършене, Всеки бил сигурен, че Някой ще го направи. Кой-ли би могъл да го направи, ала Никой не го правел.
А когато Никой не го правел, Всеки се ядосвал, защото това нали било работа на Всеки.
Всеки мислел, че Някой ще го направи, а Никой не разбирал, че няма да стане.
Следователно, Всеки обвинявал Някой, когато Никой не правел онова, което Кой-ли би могъл да прави.
Първа брачна нощ. Младоженецът за пръв път ще се отдаде на плътски преживявания в живота си. Баща му седи пред вратата на спалнята и е готов да дава съвети, ако се наложи. По едно време вратата се отваря и треперещ глас пита:
- Тате, не влиза. Какво да правя?
- Ето ти кофочка с кисело мляко. Потопи го в нея и пробвай пак.
След няколко секунди се чува отчаян глас да вика направо през вратата:
- Тате, тате, и в кофичката не влиза!