Мечо Пух върви из гората и гледа на едно дърво кошер. Качва се и почва да яде мед като бърка с лапи в кошера. Тръгва да слиза но от меда залепнал за дървото. Не щеш ли по пътеката се задава Прасчо… Мечо Пух се провиква:
— Прасчо, Прасчооо, моля ти се отпори ме!
Прасчо го отпрал… … след няколко часа завалял дъжд и Мечо Пух сам паднал от дървото.
Купил си Вълчо мотор. Още на първия ден в гората решил да се изфука. Видял заека и му казал:
— Зайо, хайде да се возим!
— Добре бе, Вълчо.
Качили се те на мотора и вълка запалил и тръгнали с бясна скорост по горската пътечка. Вълкът вдигнал 100 км в час и пита:
— Зайо, напика ли се от страх бе?
— Не съм!
Вдига вълкът 200 км в час.
— Напика ли се бе?
— Абе много бавно караш! – казал Зайо.
Вдига вълка 300 км в час.
— Напика ли се бе?
— Неее.
— Е сега ще се насереш като ти кажа, че нямам спирачки!