Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
Един принц бил лудо влюбен в принцесата от съседното царство. Всеки ден той яздел с коня си до там и минавал пред двореца само и само да я види. Но принцесата не му обръщала никакво внимание. Така един ден той решил да боядисва в зелено по една част от коня си, за да и направи впечатление. Първо боядисал крака на коня в зелено, после главата и така, докато не го боядисал целия."Сега - помислил си той,- като мина през двореца и принцесата ме попита защо конят ми е зелен, аз ще и отговоря: К’во ти пука, нали те обичам!" И така на следващия ден тръгнал принцът към двореца на принцесата. Когато минавал под прозореца й, тя се показала и извикала: "Принце, обичам те!", той се обърнал и казал: "К’во ти пука, нали конят ми е зелен!"