Събота, 7 ноември 2026 | Димитровград Разкъсана облачност 7°
- Как в тая криза сте успели да запазите фермата си, без да се разорите? - пита случаен минувач. - Виждате ли онзи мъж там - посочва фермерът. - Той работи при мен, но понеже нямам с какво да му плащам, след две години фермата ще бъде негова. Тогава аз ще започна да работя при него, докато си я върна обратно.
Семейни 4,126 прегледа
Следващ →

Още вицове

Всеки ден в който чакаш, е поредният ден който никога няма да си върне обратно... СЕМЕЙНА БАЛАДА Снощи мойта анаконда ми се фръцна с фин финес - аз съм, вика, кат Джоконда! Мога да ти бутна днес. Ти си моят Леонардо! Ти си, вика, страшен пич! Как вървиш по булеварда с туй парче като теглич? После страстно пусна Шуберт. После Моцарт заскимтя. И на старичкия губер метна прашки на цветя. Щом ми стисна панталона, И извика ах, недей! – сякаш с не’къф кран сто тона дигна страшния ми змей. Мале, майчице - и в хола се отвори Втори фронт - мойта анаконда - гола върху моя анаконд! Сори, че така ти зяпах циците...Мислех, че съм си сложил слънчевите очила. Зайчето и вълкът се запили здраво в гората и точно когато било най-весело, разбрали, че има само една пълна бутилка. Зайчето казало: - Предлагам, всеки да удари другия и на когото му паднат по-малко зъби да вземе бутилката. Вълкът се съгласил. Зайчето събрало сили и ударило вълка по муцуната. Вълкът паднал, поразтърсил глава, за да дойде на себе си, изплюл се в лапите си и казал: - Сест. Сега е мой лед. Концентрирал се, доколкото е възможно в това състояние и също ударил заека. Малкият направил три задни кълбета, прелетял през близките храсти и видимо дезориентиран се спрял в ствола на едно дърво. Вълкът, развеселен: - Колко зъба? Заекът, след като плюл в шепите: - Цетили. Вълкът пак (невярващо): - Колько-о? - Цетили. - Засто само цетили? - Ами застото нямам повеце. Чак сега включих: американците си избраха негър, за да обвинят него за последствията от финансовата криза.