Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Облачно 25°
Едно вампирче отива при баща си и му казва: - Тате, дай ми малко хляб. - Абе ти какъв вампир ще ставаш, за какво ти е хляб? - Ами долу е станала една катастрофа, да ида да си топя...
Разни 2,411 прегледа
Следващ →

Още вицове

Интернет потребителите обичат котките, защото кучето трябва да се извежда два пъти на ден поне, а това е един час без компютър. Баща и син пътуват с влак. На главата на хлапето се кипри нова шапка и то непрекъснато виси на прозореца на купето. На бащата му писнало да прави забележки, че вятърът може да духне шапката. Приближил се зад хлапето, бързо свалил шапката и я мушнал в джоба си. - Видя ли, Пешко? Колко ти приказвах да внимаваш! Сега няма шапка. Хлапето се разплакало. Бащата се видял в чудо и за да го успокои казал: - Не плачи! Аз сега ще свирна и шапката ще се върне. Така и направил. Свирнал и без да види хлапето извадил шапката от джоба. Сложил я на главата му и седнал тържествено на седалката. Хлапето се впечатлило. Спряло да плаче. Отишло до прозореца, хвърлило шапката през него и се примолило: - Тате, тате! Моля те, направи го пак! Отиват бай ганьо българина и един американец в градината на бай ганьо.Българина решава да се похвали с доматите и вика: -Е американче виж в България кви сочни доматки имаме. А американеца с лека усмивка казва: Е ний в America кии домати иаме такива модифицирани колкото една баскетболна топка.Решава бай Ганьо да се изфука с крастевицата. -е виж в България кви хубави крастевици имаме.....ма сочни, а как хрупкатт. Американеца захилен отговорил: -Ние ин America кви крастев’ци имаме по 20 метра дълги цялата рода хранят.Ядосан българина продължил разходката.Когато стигнали до дините американеца попитал какво е това (В америка няма дини) Слд леко кимане с глава бай Ганьо: -Грах майка ти деба Вечер. Към чакащите хора на автобусната спирка се приближава баба с едно куче в ръце и пита всеки: - Това куче не е ли ваше? Всички й отговорили отрицателно и тя си тръгнала доволна, галейки кучето с думите: - Чудесно! Сега ще отидем вкъщи и такава супичка ще направя от теб... Искам да разкажа за най-трудния период в живота си...Не можех да ходя, едва говорех, не разбирах, какво се случва...но после станах на една годинка и се появи надежда.