Върви си лъвът из гората, а насреща му лисицата плаче.
- Защо плачеш?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- Гледай го ти! - казал лъвът и продължил. Среща вълка - и той плаче.
- Какво ти се е случило?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- Виж го ти хитрецът!
Продължил нататък и среща мечката - също плаче.
- Какво е станало, защо плачеш Мецо?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- И тебе ли? Ще я видим ние тая работа!
Продължил нататък лъвът и гледа - заекът стои до една дупка и мисли.
- Абе Зайо, ти цялата гора си наебал - бива ли такива работи?
- Остави се лъвчо, това са бели кахъри. Тука в тая дупка има злато, а аз не мога да го стигна, защото са ми къси лапите...
- Къде, къде - казал лъвът, навел се и бръкнал в дупката с лапи...
- Ах ти хитър заек!
У Иванчови имало една статуя, която се накланяла, когато някой излъже. Прибира се Иванчо от училище, а баща му го пита:
- Иванчо, каква оценка получи днес?
- Шестица!
Статуята се наклонила.
- Недей да лъжеш, Иванчо!
- Добре де, петица.
И така Иванчо посмалявал, посмалявал, докато накрая си признал че има двойка. Тогава баща му казал:
- Браво бе! Идиот! Аз като бях на твоите години, поне тройки изкарвах!
Статуята се сринала на земята.