На един мъж му се родило детенце. Изнесли го в чакалнята и мъжът видял в завивките някакво страшно създание.
- Това няма да го взема - казал той.
Сестрата отначало малко се объркала, но след малко се разкрещяла, колкото й глас държи:
- Господине, това да не ви е магазин! Вземете си детето или аз ще го хвърля на пода.
Но мъжът си държал на своето:
- Какъв е тоя изрод дето ми го пробутвате?! Та той ще вземе през нощта да ми прегризе гърлото! А жена ми къде е?
- Жена ви умря при раждането.
- Значи ще трябва и да го храня! Не, ако щете убийте го, но аз няма да го взема!
- Вземете го, господине! Та то е ваше копие! Ето и оченцата, и мустачките...
- Чакайте малко, ето я жена ми идва!
- Това не е вашата! Вашата е в моргата. Не пипайте тази жена, не пип... Добре де, грешка при раждането се получи. Трети ден се опитвам да го пробутам на някого и никой не го взима, горкото... Що за хора?!
Форт някъде в Дивия запад. Белите са се укрепили вътре и чакат да ги нападнат индианците.
Командирът на форта казва на индианския съгледвач, който работи за белите:
- Прериен вълк, опитай да разбереш колко индианци ни нападат.
Оня ляга на земята, долепя ухо до пръстта и казва:
- 200 човека са, всичките на коне, боядисани в цветовете на войната. Вождът е яхнал дорестия си кон на бели петна, помощникът му е на сива кобила. Шаманът и той е с тях.
Командирът е поразен:
- И ти разбра всичко това само като се вслушваш в тропота на копитата им?
- Не, капитане. Видях ги през процепа под портата.