Четвъртък, 29 октомври 2026
|
Димитровград
15°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Спорт
Димитровград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Да изкушаваш съдбата?! Съдбата отдавна е свикнала да устоява на изкушенията!
Прочети още подобни вицове
26.10.2026
25.10.2026
10.10.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Шофьори
Една стопаджийка спира шофьор на камион и го пита: - Може ли да ме закарате до Варна? - Разбира се, не отказвам на бременни жени. - Но аз не съм бременна! - Е, до Варна има много път…
Шофьори
03.10.2017
5,969 прегледа
Следващ →
Още вицове
Толкова много спецализирани операции на МВР, с какви ли не имена...Оказва се, че всичките са част от още по-голяма операция, която пък се казва "Много шум за нищо"
Срещнали се Христо Стоичков, Диего Марадона и Пеле. Марадона казал: - Преди един ден бог ми каза, че съм най-добрия футболист на света! Пеле казал: - На мен пък, преди един час бог ми каза, че съм най-добрия футболист на света! Стоичков отговорил: -Не помня да съм казвал такова нещо!
При психиатъра: -Докторе отдавна сънувам герои от STAR WARS... -Да и от кога започна този проблем? -Преди много години в една далечна галактика!
Какво да ти пожелая? Красотата си я имаш. Щастието е в сърцето ти. Ум? Този ти е достатъчен, за да живееш така, както искаш. Любов? За какво ти е, след като всички около теб те обичат. Тогава ще ти пожелая: Вярвай в себе си и крачи уверено по пътя на живота!
Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…