Вицет — Димитровград

Митничар се качва в тролейбус и казва на шофьора: - Давам ти 5000$ ако ме закараш до "Драгалевци". - Как ще те карам бе, дотам няма тролейбусна линия! - Абе ще ме караш, това са 5000$ - казал митничаря. Шофьорът се съгасил. Карал докъдето имало линия и за негов късмет видял един друг негов колега с "Камаз". Спрял той и отишъл при тоя с Камаза. - Слушай, тоя дето го возя дава 5000$ да го закарам до "Драгалевци" - ще ме теглиш и после ще делим парите. Закарали митничаря до "Драгалевци" и шофьора пита митничаря: - Абе, каква е тази огромна дупка пред къщата ти? - А, вчера се прибирах с метрото.

Митничари 03.10.2017 9,847 прегледа

Следващ →

Още вицове

Гладен съм. Какво ще препоръчаш на някой, който е бягал 3 км, след това е правил серийки на успоредките и лостовете? -Един душ. Знаете ли че, по света има ден на бащата...а в България няма ----- - Защо не се отбелява в България ден на бащата? - Защото мъжа след като плати за Свети Валентин и за 8-ми март и не му остават пари... - Скъпи, утре заминавам за седмица на гости при мама. Нещо да направя за теб? - Нищо, това ми е предостатъчно. Футболен вратар си вървял по улицата, когато чул писъци от съседната сграда. Вдигнал поглед и видял, че от прозореца на четвъртия етаж излиза пушек и оттам се надвесва жена с бебе в ръце. - Помощ! Помощ! - викала тя. - Някой ще хване ли детето ми? Събрала се тълпа зяпачи, но никой не бил сигурен, че ще хване бебе, пуснато от толкова високо. Вратарят излязъл напред. - Аз съм професионален вратар - извикал на жената той. - Известен съм със сигурните си ръце. Пуснете бебето и ще го хвана, все едно улавям топка. Жената се съгласила. - Добре, когато пусна бебето, хванете го така, все едно, че улавяте топка. Тя преброила до три и пуснала бебето. Всички затаили дъх, когато вратарят се приготвил да го хване. Естествено, успял. Разнесла се облекчена въздишка, последвана от диви овации. Вратарят обаче два пъти го тупнал на земята и го изритал на петдесет метра по улицата. Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители. Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание. "Затова - казва Той в заключение, - аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно."