Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Облачно 20°
Когато се усмихваш, всички гледат усмивката а не недостатъците ти!
Бисери 3,658 прегледа
Следващ →

Още вицове

Жена отива при ветеринарния доктор и пита: - Докторе, кажете ми аз какво животно съм? - Но госпожо, що за въпрос е това? Вие сте толкова красива млада дама. Немога да разбера, защо си мислите, че сте животно? - Ще ви отговоря докторе защо. Сутрин ставам с КОКОШКИТЕ. Отивам на работа и цял ден работя като ВОЛ. Като се прибера от работа свекървата вика "ей я КУЧКАТА, пак се прибира". Започвам да чистя и оправям вкъщи, а децата ми викат "какво си ми заподскачала като някоя МАЙМУНА". И за капак като си легна вечерта мъжът ми ми вика "какво си се разплужила като някоя КРАВА на леглото". А сега докторе ми кажи аз какво животно съм? Иванчо отива при майката на своята приятелка: - Лельо Пепа, аз... такова... твоята дъщеря... Майката отговаря: - Да сте мислили когато е трябвало. Сега щеш не щеш, ще се ожениш за нея. - Ама не бе, лельо Пепа, аз... такова... прегазих я с трактора. Един ловец отива на лов и вижда пред себе си един голям глиган. Стреля той по него, убива го, обаче го виждат около 20 горски. Ловецът хваща глигана на гръб и тръгва да бяга. Бягал, бягал, обаче се изморил и спрял да почине и единия от горските го настига и го пита: - Какво правиш бе, брат? - Абе мани, човек, един глиган ме подгони и бягам от него.. - Ами че той на гърба ти бе! - Ебаси наглия глиган! Самолетът стои на пистата и се подготвя за излитане. Пристига екипажът и какво да видят ужасените пътници - и двамата пилоти са слепи и се придвижват с помощта на бастунчета. Докато някой да успее да каже нещо, вратата се затваря и самолетът се засилва по пистата. Вече се движи с главоломна скорост, когато пътниците виждат, че пистата свършва и ще се забият в оградата. - А-а-а-а-а-а! - чуват се ужасени писъци. Главният пилот дръпва лоста към себе си, самолетът се издига и политат. Вторият пилот казва: - Ей, да знаеш майна, някой ден пътниците няма да запищят и така и ще се претрепем в тая ограда. Зенон бил запитан веднъж от своите ученици: - Учителю, ти имаш знания несравнимо по-големи от нашите. Защо тогава се отнасяш със съмнение към отговорите ни? Философът очертал два различни по големина кръга върху пясъка и като ги посочил, казал: - Големият кръг представлява площта на моите знания, а малкият на вашите. Но и двете площи са ограничени: извън кръговете има много неизвестни - и на мене, и на вас. Обиколката на голямата окръжност, т.е. моите знания, е по-голяма от тази на малката - следователно и границата на моите знания с неизвестното е по-голяма от вашата. Всъщност, именно от тук идва и съмнението ми.