Четвъртък, 29 октомври 2026
|
Димитровград
13°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Спорт
Димитровград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Обявя: "Наемаме телепати. Часа и мястото на срещата сами ги знаете."
Прочети още подобни вицове
26.10.2026
25.10.2026
10.10.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Животни
Един влюбен октопод казва на приятелката си: - Искам да те държа за ръка, ръка, ръка, ръка, ръка, ръка, ръка, ръка!
Животни
03.10.2017
4,049 прегледа
Следващ →
Още вицове
Хи-Хи-Хи! Земата се върти. Ние се возим без пари докото сме живи, че и после. Петър Младенов от Варна
Съдията пита мъж защо иска развод. - Ами как да ви кажа... Абе, не мога да спя с тази жена! - Е, хайде сега капризи! Цял град може, той не можел...
Пътнически самолет излита. След няколко минути обаче прави обратен завой и пак каца на летището. Седи един час и отново излита. Един от пътниците пита стюардесата: - Какво стана? - Ами, пилотът се притесни от някакъв странен шум откъм левия мотор и се върна. - И какво, за един час сменихте мотора ли? - Не, за един час намерихме по-смел пилот.
Японец и българин си говорели за дължината на работното време. Японеца казва: - Ние в Япония работим по осем часа. Два за мене, два за Императора и четири за Япония. Нашенецът: - Ние у България бачкаме по два часа. Щото нямаме император, па ни е през оная работа за Япония.
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.