Върви човек през пустинята. Трета седмица не е срещал стръкче трева. Втори ден без капка вода. Изведнъж съзира оазис. С тескави ръце започнал да копае. Час, три, пет - никакъв резултат. Няма дори помен от влага. Клекнал смирено и започнал да се моли Господу: - Боже, спаси ме! Дай ми поне една чашка водица! Туп. В ръцете му от небето паднало парче месо. Отшелникът набързо благодарил на Бог и бързо погълнал суровото парче. Вече сит, пак се замолил Богу: - Боже, ти ме спаси от гладна смърт, моля те, дай ми и чашка водица! Туп. В ръцете му отново от небето паднало парче месо. Скитникът бързичко го излапал и за трети път замолил Господ да му прати и чашка водица. В този миг до него пак тупнало парче месо. Ядосан, скитникът погледнал нагоре и що да види - един прокажен висял на палмата, а от тялото му се откъсвали няколко мръвки, готови да паднат всеки миг...