Идва автобусът. Спира на спирката. Вътре се пълни с хора. Изведнъж тръгва. Бързо, все по-бързо. Хората забелязват, че някакъв мъж тича зад него с последни сили. Започват да му се смеят. Един от пътниците се подава през прозорчето и вика:
— Човече! Не тичай толкова бързо, тука ще се напикаем от смях… — Сега и ще се насерете! Аз съм шофьорът!
Иванчо отива при майката на Марийка:
-Лельо Пепа,аз..такова...твойта дъщеря...
Майката отговаря:
-Да сте мислили когато е трябвало.Сега щеш не щеш ше се ожениш за нея.
-Ама не бе лельо Пепа,аз...такова...прегазих я с трактора.