- Келнер! В супата ми има муха.
- Не се тревожете, паякът в хляба ще я хване.
- Келнер! В супата ми има муха.
- Добре, ще ви донеса вилица.
- Келнер! В супата ми има муха.
- И какво от това, по мухата ви има супа.
- Келнер! Какво прави тази муха в супата ми?
- Като че ли плува по гръб, господине.
- Келнер! В супата ми има муха.
- Не сетревожете, супата ви не е толкова гореща, че да я опари.
- Келнер! Какво значи тази муха в супата ми?
- Не знам, господине. Аз съм келнер, не гадател.
- Келнер! В супата ми има муха.
- Не, господине, това е витамин В.
- Келнер! В супата ми има мъртва муха.
- Да, господине, не ги бива много в плуването.
- Келнер! Чинията ми е мокра.
- Не е мокра, господине - това е супата.
Червената Шапчица, Роджър Зелазни
Червената Шапчица застина. Вълкът се вгледа напрегнато в нея - някой се опитваше да се свърже с нея чрез картата й.
Внезапно пред очите на момичето изникна баба й. Тя се намираше в някакво черно място, изпълнено със странни шумове и зад гърба й се плискаха зелени лениви вълни.
- Помогни ми! - извика бабата. Но върху връзката се стовари нечия силна воля и я прекъсна. Червената Шапчица се опита да проследи натрапника, но колкото по-далеч отиваше, толкова по-силно я засмукваше черният кладенец без нищо в другия си край и накрая тя с последно усилие се откъсна и се върна в реалността.
Точно в този момент Вълкът замахна с меча си.