Вицет — Димитровград

из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…" С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.

Любими Герои 03.10.2017 4,190 прегледа

Следващ →

Още вицове

Разговарят майката и тъщата. Майката: - Искам да бъда кремирана като се спомина... Тъщата: - Аааа... в никой случай! Аз искам да ме погребат! - Що бе? - Ами ти не знаеш ли че ги горят по няколко човека заедно? - Че тебе срам ли те е бе? Истинският патриот не търси изгода от продажбата на Родината. Една македонка дошла по работа в България и на втория ден я изнасилили няколко българи по няколко пъти. Прибрала се в Македония разплакана и пребита, а мъжът й я попитал какво е станало. Тя му разказала историята: - Първо ме изнасилиха много пъти, после ме биха... - Добре, защо не повика за помощ? - попитал я той. - Ми как да извикам, като незнам български..? Прием в Холивуд. На един от присъстващите представят поредния съпруг на известна звезда. - Аз съм мъжът на - казва той. - А през деня с какво се занимавате? В санаториум на опашката за минерална вода си говорят три възрастни дами. Първата: - Вече съм на 62 години, а все още играя тенис. Вярно, не знам още колко дълго ще продължа. Втората: - Вече съм на 72 години, а всеки ден тичам по три километра. Вярно, не знам още колко дълго ще продължа. Третата: - Вече съм на 82 години, а все още съм девица. Вярно, не знам още колко дълго ще продължа.