Червената шапчица, Дан Симънс
- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.
- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?
- Да.
- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
- Погрижих се за това.
- Какво е това място?
- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Един лондонски шофьор на такси много обичал да се забавлява като се качва на тротоара и блъска всеки фен на "Манчестър", като при сблъсъка се чувало едно шумно "туп" и после се връщал на пътя. Един ден обаче видял един свещеник да пътува на стоп и спрял:
- Накъде сте отче?
- Отивам на литургия 3 километра по-нататък.
- Няма проблем, аз ще ви закарам. Качвайте се.
Качил се свещеника и тръгнали. По едно време шофьорът забелязъл един фен на "Манчестър" и се качил на тротоара, но бързо се усетил, че отзад има свещеник и се върнал на пътя, като на косъм се разминал с фена. Въпреки това се чуло едно "туп".
Обърнал се и казал:
- Извинете, отче, за малко да блъсна този фен на "Манчестър".
- Всичко е наред. Аз го улучих със задната врата.