Двама приятели си говорят:
- Да ти кажа, вече ми е съвестно да вися на гърба на нашите...
- Какво ще правиш тогава, ще си намериш работа ли?
- Не, ще ида да живея при баба и дядо.
“… животът е тъма, освен когато има порив,
а всеки порив е сляп, освен когато има знание,
а всяко знание е суета, освен когато има труд,
а всеки труд е напразен, освен когато има любов!…”