На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.
Известен адвокат бил повикан в провинцията, за да защитава
някакъв обвиняем. Противната страна имала за защитник
местен адвокат, който започнал речта си със следните
думи:
- Господа съдии, най-напред искам да обърна вниманието върху
следното: всички знаем, че когато някой се почувства малко
неразположен, обикновено се обръща за съвет към аптекаря.
Ако види, че е по-сериозно болен, отива при домашния лекар,
с когото преди това често се е съветвал. Но когато е убеден,
че случаят е безнадежден, той вика на помощ най-известните
специалисти от столицата.