Негър към един бял:
— Слушай значи – аз съм се родил черен, черен съм пораснал, черен ще умра и черен ще си остана. А ти – родил си се розов, пораснал си бял, на слънце почерняваш, на студено посиняваш и като умреш ще позеленееш. Защо тогава мен ме наричаш цветнокож?!
Пожелавам ти
едно утро, в което да тръгнеш усмихната,
една ръка, на която да се облегнеш,
едно рамо, на което да стихват тревогите,
една обич, да носиш в сърцето си,
един път, да те води към хората,
една цел, да те води в живота,
за да бъдеш истински щастлива!