Както си вървял Мечо Пух из гората паднал в една много голяма яма. Чудел се, мислел се минали два дни, но накрая той се сетил как да се измъкне.
Отишъл до тях, взел стълбата, пак влязал в дупката и излязъл от там със стълбата.
В кабинета на началника на градското гробище нахълтва разярен нощният пазач, хвърля ключовете на бюрото и заявява:
- Край! Не мога повече! Напускам!
- Защо, Костов?!? Какво се е случило?
- Писна ми! Ходя по гробището и гледам: "Тук почива...", "Тук намери покой..". И к`во се оказва? Само аз бачкам...