из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
Седят на пейката две бабки и си говорят.
- Мали Сийкееее, да знаеш какви ги вършат тва днешните млади!
- Кви ма, Пенке?
- Ух, остави се! Правят френска любоФ!
- Алелееее, и какво е тва, ма Сийке?
- Ами...дето пикат, там лижат!
- Не думай! А... капака барем дигат ли го?