Сряда, 18 ноември 2026 | Димитровград Предимно облачно 11°
ИДИН ЧОВЕК БИЛ НА 20Г И ОТИВАЛ С ВЛАКА НА БАЛ КОЙТО БИЛ НА ДРУГИЯ ДЕН ЧАКАЛ ЧАС ЧАКАЛ ДВА ДЕНА ЧАКАЛ ГОДИНА ЧАКАЛ ДЕСЕТ ГОДИНИ ИНАКРАЯ СТАНАЛ НА ПЕДЕСЕТ И ВИДЯЛ ГРУПА РАБОТНИЦИ И ВИКА КАКВО СТАВА С ВЛАКА АТЕ ВИКАТ АМИ ПРЕДИ 52 ГОДИНИ ПОСТРОИХМЕ ГАРАТА А СЕГА ЩЕ СВЪРЗВАМЕ СЪ РЕЛСОВ ПЪД ДО БЛИЗКАТА ЛИНИЯ И СЛЕД ДВЕ ГОДИНИ ЩЕ ДОЙДЕ ПЪРВИЯ ВЛАК
Черен хумор 2,660 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Скъпи, искаш ли да правим секс? - Какво ти става? Късно е. Вече почти съм заспал, уморен съм. Утре ще ставам рано. - Спи, спи миличък. Говоря по телефона.... Айшето духа на легналия по гръб Хасан. По някое време Хасан и казва: - Аише, смукни малко ма. След още 5 мин. - Айше, духай пак, че чаршафа влезе в задника. Последен изпит в университета. Продължителността му е два часа. Един студент влиза в залата половин час преди края на изпита и сяда да пише. Професорът го предупреждава, че времето няма да му стигне, а ако предаде листа след края на двата часа, няма да му го приеме. - Добре - съгласява се студентът и сяда да пише. Естествено, не се справя в рамките на половин час и предава листа си доста след края на изпита. Професорът отказва да го приеме. Студентът пита ядосано: - Знаете ли кой съм аз? - Не знам и не ме интересува! - отговаря професорът. - Знаете ли кой съм аз? - повтаря студентът. - Не знам и не ме интересува! - отговаря професорът. - Добре - казва студентът, пъха листа си някъде по средата на купчината с изпитните работи и излиза от залата. - Каква е разликата между леката, неомъжената и омъжената жена? Леката гледа тавана и си мисли: Ще ми плати ли или не? Неомъжената гледа тавана и си мисли: Ще се омъжа ли или не? Омъжената гледа тавана и си мисли: Ще го боядиса ли и тази година? Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!