Четвъртък, 8 октомври 2026 | Димитровград Облачно 15°
В съда: - Какво ви подтикна да ударите жена си? - Тя беше с гръб към мене, точилката ми беше под ръка и можех да избягам. Бях длъжен да опитам!
Семейни 3,632 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Ама жена, как може да ми се караш че имам любовна история със секретарката ми... ние с нея нямаме нищо общо, даже обичаме различни хора: тя обича мене, а аз - нея. Крикор казва на Гарабед: - Знаеш ли, че наш Спиридон станал шеф на "Енерго"-то? - Не може да бъде, до вчера ходеше един такъв окъсан и нямаше и лев в джоба! - Сериозно ти говоря, не виждаш ли че на всеки електрически стълб има негова снимка.. Една жена отивала в командировка и казала на комшийката си: -Искам да проверяваш мъжа ми да не прави секс с някоя друга жена докато ме няма. На другата вечер късно през ноща комшийката позвънила на вратата да прави проверка. -Комшу, да имаш олио , че моето свърши ? -Влизай комшийке , че не знам къде се намира. Надигнала се комшийката да търси в шкафа, надигнала и се полата, мъжът не издържал и я опънал. После продължили цяла нощ ! Върнала се жената от командировката. - Е , комшийке ? Контролира ли мъжът ми ? - Всичко е наред комшийке. Изобщо не му дадох възможност да прави секс с друга жена ! Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката… Заекът тича из гората. Стига до една полянка, а там вълка се налива - водки, ракии, джин, мастика... всичко на куп! - Куме, зарежи тая работа! Тръгвай с мен да бягаме за здраве! Станал вълка и тръгнал да тича и той. Стигнали друга полянка. Там лисицата опънала на един дънер 10 линийки и шмърка. Заекът: - Тръгвай с нас, Лисо! Остави тия неща! Вредни са! Послушала го лисицата, тръгнала да бяга с тях. Бягали, бягали, по едно време видели глигана - седнал под едно дърво и си търси здрава вена. Заекът: - Глиганчо, няма кяр в тая работа, брат. Тръгвай с нас да тичаме за здраве! Станал глигана и затичал подир тях. В това време, в небето си летели волно две лястовици. Едната питала другата: - Какво става там долу? - Какво, заекът пак се е напушил и се ебава с животните...