Щирлиц отваря с труд очите си и си мисли:
"Ако съм у тях съм щандартен фюрер Щирлиц, а ако съм у нас съм полковник Исаев".
- Ама, че сте се натряскали, Вячеслав Тихонович!
Професорът:
- Колежке, колежке! Нищо не знаете! Какво да Ви правя?
- Ами... - отпаднало казва момичето - каквото трябва...
- За "каквото трябва" съм вече стар...