Снощи отидох в бара и видях един 75-80 годишен мъж да стой сам самичък в ъгъла и да плаче над един коктейл. Попитах го какво не е наред.
- Имам 22-годишна любовница вкъщи. Срещнах я преди месец в този бар. Люби ме всяка сутрин, прави ми палачинки и фреш от портокал и ми вари прясно смляно кафе.
- Тогава защо плачеш?
- Прави ми домашна супа за обяд и любимите ми кексчета за десерт и ме люби цял следобяд.
- Добре, но защо плачеш?
- За вечеря ми приготвя телешки стек и червено вино и ме люби до 02:00 часа.
- Добре, но защо по дяволите плачеш?!
- НЕ МОГА ДА СИ СПОМНЯМ КЪДЕ ЖИВЕЯ!
В българско спешно отделение внесли носилка с пострадал.
- Прехвърляме го на сто! Едно, две, три, четири, пет, ... , 98, 99, 100!
"Пиуууууууууу"
- Няма пулс!
- Дефибрилации!
- Няма дефибрилатор.
- Час на смъртта?!
- Няма часовник...
- А онзи на стената?
- Няма батерии.
- Нямате ли телефони?!
- Нямаме желание да ги цапаме с кръв!
- Аз... имам... телефон... - изпъшкал пострадалият.
- Има пулс!
- Не е вярно. Няма пулс! Продължавам да чувам "пиуууууууууу"?!
- Няма кардиограф, откъде го чуваш?
- Нямаше лекарство за кръвно в аптеката - пищят ми ушите...
- Няма ми... нищо... - пропъшкал пострадалият, хванал се за главата и избягал.
- Час на изписване?
- Няма формуляр...