Есен.
Вали тих дъждец.
Гробище.
Зет и шурей на погребението на единия - майка, а на другия - тъща.
Гробарите хвърлили лопатите и се наложило двамата роднини да я погребат.
Прибрали се в къщи, след дълги мъки и споделят:
Шуреят:
- Какъв дъжд. Какво лошо време.
Зетят:
- Да. Ама много добра работа свършихме.
- Тате, а какви са всички тези хора с тези хубави коли?
Небръснат мъж с подпухнало лице погледна с непризън към многочислените скъпи западни коли, изплю загасналия в устата му фас и каза:
- Крадци са това, сине, крадци и бандити. Кръвта на народа изпиват! Паразити!...Да вървим, сине! Помниш, ако ни спре полицията?
- Да, тате, намерили сме сака и не знаем какво има в него.