Веднъж изпращах едно момиче. Когато стигнахме до тях, тя ме покани у тях:
- Родителите ми ги няма, на море са. Можеш да дойдеш да пием по кафе( със съвсем ясен намек)
- Не, не мога преди сватбата.
Тя си помисли: какъв джентълмен.
Аз си помислих: Жалко, че не си смених чорапите!
Писането е едно приключение. В началото то е играчка и забавление. После става господарка-любовница, после - господар, след това - тиранин. Последната фаза е тази, че тъкмо когато сте готови да се примирите с робското си положение, вие убивате чудовището и го хвърляте на публиката.Уинстън Чърчил