Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Димитровград
22°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Димитровград
България
Светът
Спорт
Димитровград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Разни
Момиче казва на приятелката си: - До преди една седмица го обичах, а сега ми се струва един такъв простивен, че не ми се иска да го видя! - Ех, тези мъже! Толкова са непостоянни!
Разни
03.10.2017
2,598 прегледа
Следващ →
Още вицове
Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме другари. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: демократа имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: Обира! Но сега си кротко дреме, щото се приватизира. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!
Габровец и сина му отиват на гости. Бащата: - Обу ли си новите обувки, сине? - Да тате, обух си ги.- отговорила момчето - Тогава крачи по- нашироко.
…аз ще се огранича само с първите два члена в развитието. Химически факултет на СУ - проф. Борислав Тошев - Физикохимия II ч.
Разкрита е тайната на успеха на норвежкия биатлонист Бьорндален, започва с мощен спринт, за да излезе начело, а после в гората хвърля пясък след себе си.
Жена се прибира по мръкнало, пътят й минава през гробище. Хваща я страх. Настига един мъж, който крачи в нейната посока: - Може ли да вървя с вас? - Да - казва мъжът. За да няма неловко мълчание, жената завързва разговор: - А вас не ви ли е страх да вървите нощем през гробище? - Беше ме страх, докато бях жив - отвръща мъжът.