Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев:
- Добрутро, Леонид Илич!
Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия.
- Това съм аз, Карлсон.
- Хмм, хмм, - още повече се чуди Брежнев.
- Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги!
- Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
Син към баща си:
- Тате, тате! Да отидем и утре на лов!
- НЕ! Утре ще отидем с теб на очен лекар! - сърдито отговаря бащата, вадейки си сачми от задника.