Един селянин гледал зайци, а съседът му имал злобно куче. Един ден първият се хвали на комшията:
- Ей, ако знаеш само какъв заек си купих! Шампион! Красавец!
След няколко дена другия излиза на двора и какво да види - кучето му захапало заека за врата... Заекът цял в кръв и кал, мъртъв... Ами сега?
Огледал се човекът, видял че комшията го няма, измил заека, прескочил оградата и го подхвърлил в зайчарника.
Прибрал се и зачакал. По някое време съседът се прибрал и - право в зайчарника, да си нагледа добитъка. Излиза от там блед като платно, тича при съседа и заеква:
- Д-д-д-д-ай ед-д-д-на ракия.
- Защо, какво става?
- Вчера най-хубавия ми заек умря и го зарових, а сега се е върнал в зайчарника.
Изгладнял човек влязъл в ресторант и си поръчал супа, но поръчката му много се забавила, а той умирал от глад. Докато чакал забелязал някакъв мъж, който четял вестник, а пред него на масата имало пълна чиния с чорба. Скришом гладният взел паничката и изял чорбата, но що да види!?! На дъното на купичката имало паднало гребенче със сплъстени косми! Човекът веднага си изповръщал червата обратно в паничката, а онзи, от когото бил взел супата, свалил вестника и попитал:
- Господине и Вие ли стигнахте до гребенчето?