Моята изповед:
Сьжалявам че баша ми не е мутра!
Сьжалявам че не живеем в кьща в бояна!
Сьжалявам че нямаме SL-500!
Сьжалявам че родителите ми са разведени!
Сьжалявам че уволниха баща ми от работа!
Сьжалявам че ми дават по 2лв. на ден!
Сьжалявам че не си купувам маркови дрехи!
Сьжалявам че вече няма да тренирам понеже нямям пари да си платя таксата.
Сьжалявам че не мога да си купя нов G.S.M!
Сьжалявам че трябва да се ограничавам в разговорите!
Сьжалявам че понякога отказвам да отида на рожденните дни на прияте ли те си понеже сърце не ми дава да поискам пари от татко!
Сьжалявам че няма да си празнувам абитюренския бал!
Сьжалявам че когато искам да си купя нещо трябва да спестявам от джобните си 2 лв.!
Сьжалявам че има хора които цял живот са били богати!
Сьжалявам че сьм се родила!
Сьжалявам че живея в Бьлгария!
Разхожда се Берлускони с охраната си през лятото на слънчева алея. Внезапно се спъва и пада по очи. Не помръдва. Единият от гардовете веднага звъни на спешна помощ.
- Моят шеф лежи по очи, не диша, не мърда, май е умрял.
- Спокойно, аз съм насреща. Ще се опитам да ви помогна на първо време по телефона. Най-напред проверете дали наистина е мъртъв.
От другата страна на слушалката за миг настъпила тишина, после се чул изстрел и гардът отговорил:
- Добре, вече е мъртъв. Сега какво да правя?