Полет от Париж за София, пътниците спокойно пийвали питиета, когато самолетът започнал да пада. Настанала паника, всички са разтичали, и се вайкали, само Иванчо седял спокоен, пийвал си и гледал през илюминатора.
- Иване как може да си такъв спокоен, самолета пада- провикнала се в ухото му Мария
- Е, и... - отегчено отвърнал Иван
- Как е, и, ами ще падне и ще се разбие на хиляди парчета, погледни на каква височина сме.
- Да пада,... да не е на баща ми, кво ми дреме за някакъв самолет.
Според служителя:
"Компа не ще да включи - викам оня шаман админа. Дойде, ’дигна ръце към небето, промърмори нещо неясно, завъртя ми стола 10 пъти около оста му, ритна компютъра, наведе се под бюрото, и пак промърмори нещо, включи компа и той тръгна! Пак дигна ръце към небето, каза "боже, боже" и излезе."
По думите на админа:
"Отивам при юзъра - тоя глупак така се е въртял на стола, че намотал около него захранващия кабел. Викам си "е нема такъв олигофрен", ама тихо да не чуе, развъртам стола и разплитам кабела, ритам компа по-далече под бюрото, включвам го, викам си "боже, пази ни от тая простота" и си излизам.