Моята изповед:
Сьжалявам че баша ми не е мутра!
Сьжалявам че не живеем в кьща в бояна!
Сьжалявам че нямаме SL-500!
Сьжалявам че родителите ми са разведени!
Сьжалявам че уволниха баща ми от работа!
Сьжалявам че ми дават по 2лв. на ден!
Сьжалявам че не си купувам маркови дрехи!
Сьжалявам че вече няма да тренирам понеже нямям пари да си платя таксата.
Сьжалявам че не мога да си купя нов G.S.M!
Сьжалявам че трябва да се ограничавам в разговорите!
Сьжалявам че понякога отказвам да отида на рожденните дни на прияте ли те си понеже сърце не ми дава да поискам пари от татко!
Сьжалявам че няма да си празнувам абитюренския бал!
Сьжалявам че когато искам да си купя нещо трябва да спестявам от джобните си 2 лв.!
Сьжалявам че има хора които цял живот са били богати!
Сьжалявам че сьм се родила!
Сьжалявам че живея в Бьлгария!
Седи мъдрец и размишлява. Към него притичва развълнуван човек:
- Преди малко оттук мина един убиец, видя ли накъде тръгна?
- Какъв убиец?
- Убиец, бе! Такъв, който убива хора.
- Палач?
- Не, бе, който убива без причина.
- Войник?
- Не, този убива хора в собствените им домове.
- Аааа, разбрах, никакъв лекар не съм виждал да минава...