Чапаев звъни на Петка по телефона. Там вдигат слушалката:
- Началникът на танковия корпус слуша!
Василий Иванич помислил, че е набрал грешно затворил и пак набрал номера на Петка. Оттатък отново му отговарят:
- Началникът на танковия корпус слуша!
- Петка ти ли си?
- Аз съм, Василий Иванич, аз съм.
- А защо лъжеш? Ти не си никакъв началник на танков корпус, ти си командир на един танк?
- Е да, но от танка само корпуса остана.
Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното:
- Дай я, дай я веднага!
Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце:
- А да, да, баничката, ето я!
Уточняващ глас:
- Хартията бе, хартията!